Политическата промяна тепърва започва
Александър МАРИНОВ
Отминалата 2021 година сервира вкупом толкоз промени в партийно-политическата ни система, колкото не бяхме следили за предходните три петилетки. „ Вечните ръководещи ” (ГЕРБ) изпаднаха от властта без действителни шансове да се върнат в нея. Появиха се нови субекти, които от раз завоюваха избори, само че по-късно зациклиха, изпаднаха в рецесия и някои даже изчезнаха. Увехнаха цялостен букет от обединения в така наречен родолюбив сегмент. Най-старата българска партия счупи поредно най-тежките си електорални анти-рекорди в съвременността. Но най-интересното от всичко (може би в смисъла на китайското проклятие) е, че огромните промени не завършват, а едвам стартират, и то освен под лозунга „ Продължаваме промяната ”.
Българският политически живот от дълго време се е трансформирал в „ вървене по тъгите ” и някак свикнахме да преглеждаме нашенските партии като „ безконечната Амбър ” – създания, които не се интересуват от гласоподавателите и водят собствен личен живот, отвън обективните действителности. Но това не е по този начин. Процесът на струпване на нерешени проблеми във всички браншове, най-много вследствие на некадърно и корумпирано ръководство, закономерно отприщи развой на партийно-политическо филтриране и преструктуриране. Този развой ще завърши и системата ще се стабилизира не когато политиците изискат, а когато държавното ръководство и демократичните механизми проработят по този начин, че да вземат решение дейно проблемите на хората.
Турбуленциите през бурната 2021 година сътвориха еуфорични настройки, че смяната освен е почнала, а е на път
да бъде осъществена като славна кавалерийска офанзива.
Тези илюзии бързо бяха разсеяни от поредност взаимосвързани условия. Наред с обективните външни и вътрешни фактори, стана ясно, че за момента няма обединен и ефикасен протагонист на мечтаните дълбоки промени. Управляващата коалиция може би ще извърши някои потребни настоящи задания, само че няма капацитет за повече – прекомерно разнородна и нестабилна е. В допълнение, даже при започване на мандата тя нямаше задоволително мощна и необятна база, а все още поддръжката за обособените участници и за обединението като цяло ерозира.
Най-съществената уязвимост е, че досегашните нови (или претендиращи да са обновени) обединения не съумяха да привлекат забележителна част от българите, искащи смяна, само че ненамиращи към момента изразител на своите полезности и ползи. Именно по тази причина в българския партийно-политически хабитат има необятни ниши, което е първата съществена причина за поява на нови субекти.
Нужни са обаче още две – авторитетно водачество и работещи нови хрумвания и политики. Без приемливо комбиниране на трите фактора няма по какъв начин да се появи и най-много да се наложи резистентен нов състезател. Моментната известност и пиар-уменията водят единствено до нетрайни резултати, както демонстрира историята на Има Такъв Народ и евентуално на Политическа партия. Затова в този момент интензивно се разясняват (а в някои случаи просто се „ изобретяват ”) нови политически планове.
Поради обясними аргументи, най-силното настоящо внимание е ориентирано към
хипотетичната групировка, отпред с някогашния длъжностен министър председател
и боен министър Стефан Янев. Неговите независими изяви и режисираната кулминационна точка към отстраняването му към този момент не намират продължение с действителни организационни дейности. Обяснения от рода на „ Когато му пристигна времето ” по-скоро подсказват, че нещо не е тръгнало по проект, т.е. че поддръжката за основаването на новата групировка не е задоволителна.
Едно от обясненията е, че към този момент хипотетичната Янева тайфа се нарежда в „ равнинната ” част на патриотичния набор, заявявайки се като по-умерена (от „ Възраждане ”) и не толкоз еуфорична в евроатлантическата преданост.
В същото време се стартират изказвания, че ще се причислят отлъчени от Българска социалистическа партия и даже единствено маргинализирани в социалистическата партия известни фигури. Така се допускат валенции за флирт с гласоподаватели както от националистическите, по този начин и от обичайните леви среди. Наистина, към този момент наподобява става дума по-скоро за
сондиране на реакции, в сравнение с за действителни планове.
Това обаче е прекомерно комплицирано и пораждащо спорове ситуиране, в което редица от настоящите обединения съзират опасност, изключително след безкомпромисното „ изсмукване ” на огромни групи гласоподаватели на Има Такъв Народ и десницата от Политическа партия. Тезата за по-адекватно формулиране и отстояване на националните ползи е по принцип вярна и перспективна, само че би трябвало наложително да бъде подплатена със съдържателна конкретика.
Съществен минус на подготвяното начинание е искрено резервираната реакция на президента Румен Радев, на процедура означаваща разграничение. Опитът възможната нова партия на Стефан Янев да бъде показана като („ следващата ”) пропрезидентска партия бе париран в зародиш. Причините са най-малко две (ако не броим вероятните чисто персонални нюанси в връзките сред двамата в последните месеци).
Първо - кардинално е погрешно допускането, че Радев ще се стреми да провежда своя лична партия от „ прокси вид ”. Той не го направи в най-трудните години на първия си мандат и в навечерието на изборите през предходната година, та камо ли в този момент. Да се разчита на фигури, които са (или се твърди, че са) близки до президента, е прекомерно слаба тактика.
Румен Радев е потвърдил, че е подготвен да беседва и да си партнира на кардинално ценностна основа и за реализиране на значими общонационални цели с необятен кръг евентуални субекти. Но за задачата претендентите за такова партньорство би трябвало сами да стъпят на краката си и
да се потвърдят в „ условия, близки до бойните ”,
а не да разчитат на нечие бабуване.
Второ - имаме опита от странната промяна на част от водещите фигури на Политическа партия, които консумираха изгодата от възприемането им като „ хората на Радев ”, а след това ненадейно взеха решение да покажат, че са способни да се еманципират от (несъществуващи) зависимости. Но на процедура наподобява попаднаха в нови такива.
В тази обстановка всеки нов политически индивид, които има предпочитание да застане в редиците на съдружниците на най-популярния и най-стабилен български политик, би трябвало да се ресурси с кураж, самообладание и устойчивост и да извърви своята част от пътя. В последна сметка решаваща ще се окаже действителната поддръжка на гласоподавателите, обусловена от потвърдената дарба да се оферират и осъществят сложни политически решения в комплицирана вътрешна и интернационална конюнктура.
Отминалата 2021 година сервира вкупом толкоз промени в партийно-политическата ни система, колкото не бяхме следили за предходните три петилетки. „ Вечните ръководещи ” (ГЕРБ) изпаднаха от властта без действителни шансове да се върнат в нея. Появиха се нови субекти, които от раз завоюваха избори, само че по-късно зациклиха, изпаднаха в рецесия и някои даже изчезнаха. Увехнаха цялостен букет от обединения в така наречен родолюбив сегмент. Най-старата българска партия счупи поредно най-тежките си електорални анти-рекорди в съвременността. Но най-интересното от всичко (може би в смисъла на китайското проклятие) е, че огромните промени не завършват, а едвам стартират, и то освен под лозунга „ Продължаваме промяната ”.
Българският политически живот от дълго време се е трансформирал в „ вървене по тъгите ” и някак свикнахме да преглеждаме нашенските партии като „ безконечната Амбър ” – създания, които не се интересуват от гласоподавателите и водят собствен личен живот, отвън обективните действителности. Но това не е по този начин. Процесът на струпване на нерешени проблеми във всички браншове, най-много вследствие на некадърно и корумпирано ръководство, закономерно отприщи развой на партийно-политическо филтриране и преструктуриране. Този развой ще завърши и системата ще се стабилизира не когато политиците изискат, а когато държавното ръководство и демократичните механизми проработят по този начин, че да вземат решение дейно проблемите на хората.
Турбуленциите през бурната 2021 година сътвориха еуфорични настройки, че смяната освен е почнала, а е на път
да бъде осъществена като славна кавалерийска офанзива.
Тези илюзии бързо бяха разсеяни от поредност взаимосвързани условия. Наред с обективните външни и вътрешни фактори, стана ясно, че за момента няма обединен и ефикасен протагонист на мечтаните дълбоки промени. Управляващата коалиция може би ще извърши някои потребни настоящи задания, само че няма капацитет за повече – прекомерно разнородна и нестабилна е. В допълнение, даже при започване на мандата тя нямаше задоволително мощна и необятна база, а все още поддръжката за обособените участници и за обединението като цяло ерозира.
Най-съществената уязвимост е, че досегашните нови (или претендиращи да са обновени) обединения не съумяха да привлекат забележителна част от българите, искащи смяна, само че ненамиращи към момента изразител на своите полезности и ползи. Именно по тази причина в българския партийно-политически хабитат има необятни ниши, което е първата съществена причина за поява на нови субекти.
Нужни са обаче още две – авторитетно водачество и работещи нови хрумвания и политики. Без приемливо комбиниране на трите фактора няма по какъв начин да се появи и най-много да се наложи резистентен нов състезател. Моментната известност и пиар-уменията водят единствено до нетрайни резултати, както демонстрира историята на Има Такъв Народ и евентуално на Политическа партия. Затова в този момент интензивно се разясняват (а в някои случаи просто се „ изобретяват ”) нови политически планове.
Поради обясними аргументи, най-силното настоящо внимание е ориентирано към
хипотетичната групировка, отпред с някогашния длъжностен министър председател
и боен министър Стефан Янев. Неговите независими изяви и режисираната кулминационна точка към отстраняването му към този момент не намират продължение с действителни организационни дейности. Обяснения от рода на „ Когато му пристигна времето ” по-скоро подсказват, че нещо не е тръгнало по проект, т.е. че поддръжката за основаването на новата групировка не е задоволителна.
Едно от обясненията е, че към този момент хипотетичната Янева тайфа се нарежда в „ равнинната ” част на патриотичния набор, заявявайки се като по-умерена (от „ Възраждане ”) и не толкоз еуфорична в евроатлантическата преданост.
В същото време се стартират изказвания, че ще се причислят отлъчени от Българска социалистическа партия и даже единствено маргинализирани в социалистическата партия известни фигури. Така се допускат валенции за флирт с гласоподаватели както от националистическите, по този начин и от обичайните леви среди. Наистина, към този момент наподобява става дума по-скоро за
сондиране на реакции, в сравнение с за действителни планове.
Това обаче е прекомерно комплицирано и пораждащо спорове ситуиране, в което редица от настоящите обединения съзират опасност, изключително след безкомпромисното „ изсмукване ” на огромни групи гласоподаватели на Има Такъв Народ и десницата от Политическа партия. Тезата за по-адекватно формулиране и отстояване на националните ползи е по принцип вярна и перспективна, само че би трябвало наложително да бъде подплатена със съдържателна конкретика.
Съществен минус на подготвяното начинание е искрено резервираната реакция на президента Румен Радев, на процедура означаваща разграничение. Опитът възможната нова партия на Стефан Янев да бъде показана като („ следващата ”) пропрезидентска партия бе париран в зародиш. Причините са най-малко две (ако не броим вероятните чисто персонални нюанси в връзките сред двамата в последните месеци).
Първо - кардинално е погрешно допускането, че Радев ще се стреми да провежда своя лична партия от „ прокси вид ”. Той не го направи в най-трудните години на първия си мандат и в навечерието на изборите през предходната година, та камо ли в този момент. Да се разчита на фигури, които са (или се твърди, че са) близки до президента, е прекомерно слаба тактика.
Румен Радев е потвърдил, че е подготвен да беседва и да си партнира на кардинално ценностна основа и за реализиране на значими общонационални цели с необятен кръг евентуални субекти. Но за задачата претендентите за такова партньорство би трябвало сами да стъпят на краката си и
да се потвърдят в „ условия, близки до бойните ”,
а не да разчитат на нечие бабуване.
Второ - имаме опита от странната промяна на част от водещите фигури на Политическа партия, които консумираха изгодата от възприемането им като „ хората на Радев ”, а след това ненадейно взеха решение да покажат, че са способни да се еманципират от (несъществуващи) зависимости. Но на процедура наподобява попаднаха в нови такива.
В тази обстановка всеки нов политически индивид, които има предпочитание да застане в редиците на съдружниците на най-популярния и най-стабилен български политик, би трябвало да се ресурси с кураж, самообладание и устойчивост и да извърви своята част от пътя. В последна сметка решаваща ще се окаже действителната поддръжка на гласоподавателите, обусловена от потвърдената дарба да се оферират и осъществят сложни политически решения в комплицирана вътрешна и интернационална конюнктура.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ